България е последна в ЕС по генеративен AI, а повечето фирми казват, че не им трябва
AI Новини и Тенденции

България е последна в ЕС по генеративен AI, а повечето фирми казват, че не им трябва

6 мин. четене
Споделете:

Четири от всеки десет български фирми използват генеративен AI. Звучи като напредък, докато не погледнете останалата част от графиката: всички други държави в ЕС са над нас. В Инвестиционното проучване на групата ЕИБ за 2026 г., което Европейската инвестиционна банка публикува на 9 ноември, България е на 27-о място от 27. Инструменти като ChatGPT, Gemini, Claude или Copilot вече се ползват от 40% от фирмите у нас. В Гърция делът е 45%, в Италия 48%, средно за ЕС 67%, а в Дания 89%.

Класацията е новината. По-полезното обаче е един въпрос, който проучването задава на фирмите, които изобщо не използват AI: защо? Отговорът им не е този, който повечето хора очакват.

Какво точно е измерено

ЕИБ прави това проучване всяка година от 2016 г. заедно с Ipsos. Изданието за 2026 г. обхваща около 12 000 фирми в ЕС и сравнителна извадка от 800 фирми в САЩ. Въпросът за AI е конкретен: използва ли компанията систематично инструменти за генеративен AI, за да подобри процесите си, и в кои области. Фирма, в която един служител от време на време пита чатбот как да формулира имейл, не е това, което се брои.

За България общият доклад за ЕС показва следното:

  • 40% от фирмите вече използват генеративен AI;
  • 23% не го използват, но планират или обмислят това в следващите 12 месеца;
  • 32% нямат такива планове.

Преди година обзорът за България за 2025 г. отчиташе 22% при средно 37% за ЕС. Използването расте, но средното за Европа расте по-бързо и разликата днес е по-голяма, отколкото беше.

Част от обяснението се вижда на ниво ЕС. Без планове за генеративен AI са 27% от малките и средните фирми и едва 9% от големите.

Отговорът на въпроса „защо не?“

Сред българските фирми, които не използват генеративен AI, основните причини според същия доклад са:

  • не виждат нужда от него (35%);
  • не са сигурни какви ползи би им донесъл (32%);
  • нямат подходящи кадри (16%).

Първите две причини заедно обхващат две трети от неизползващите. В ЕС картината е подобна: 43% не виждат бизнес нужда, а 28% не знаят какво би им дало. Това не е основно история за пари, инфраструктура или достъп до инструменти. Повечето от тези фирми могат да си направят акаунт в ChatGPT или Copilot още утре. Липсва им ясна представа какво точно ще промени това в собствената им работа.

Разликата е важна, защото двата проблема се решават по съвсем различен начин. Липсата на пари се решава с финансиране. Липсата на разбиране изисква друго: някой трябва да покаже, върху реалната работа на фирмата, какво се променя.

Да използваш AI не значи да имаш полза от него

Втората графика, която заслужава внимание, е за фирмите, които вече използват AI. Проучването ги пита кога очакват да видят основната част от ползите.

В ЕС 21% от използващите казват, че ползите вече се виждат. В САЩ делът е 35%. В България е 16%, а още 31% очакват ползата до година.

С други думи, дори сред българските фирми, които статистиката брои за „използващи AI“, само около една на шест може да каже, че това вече се отплаща. Останалите чакат.

Докладът на ЕИБ показва и модел, който може да обясни част от разликата. Европейските фирми ползват генеративен AI предимно за вътрешни процеси (50% от всички фирми в ЕС) и много по-рядко за работа, свързана с растеж: маркетинг и продажби (34% в ЕС срещу 50% в САЩ) или разработка на продукти (17% срещу 23%). А 69% от използващите в ЕС очакват основната полза да е по-висока оперативна ефективност. Ръст на продажбите и приходите очакват едва 11% (19% в САЩ).

По-широкият извод на ЕИБ се отнася до внедряването на нови неща изобщо, не само на AI. Значителни инвестиции в иновации, които са нови за самата фирма, отчитат 20% от компаниите в ЕС и 44% в САЩ. На Европа не ѝ липсват изобретения. Тя бавно взима съществуващото и го пуска в работа.

Как го чета аз

Оттук нататък преминавам от данните към тълкуване.

Ако една трета от неизползващите AI български фирми казват „не ни трябва“, а друга трета „не знаем какво ще ни даде“, призивът да „внедрят AI“ няма да ги помръдне. „Внедряване на AI“ не е решение, което някой може да вземе в понеделник сутрин. То няма собственик, няма срок и няма начин да разбереш дали е успяло.

Същото важи и за много от фирмите, които вече се водят за използващи. Няколко лиценза и двама-трима ентусиасти в екипа са достатъчни, за да попадне фирмата в колоната „вече използва“. Не са достатъчни, за да попадне в колоната „ползите вече се виждат“.

Работи нещо по-тясно. Изберете една повтаряща се задача, която всяка седмица отнема реално време. Измерете колко трае днес. Променете начина, по който се върши, с помощта на AI, и измерете отново след няколко седмици. Ако числото се е променило, имате бизнес аргумент, написан с вашите собствени данни. Ако не се е, сте загубили няколко седмици, а не бюджет.

Хипотетичен пример

Представете си български търговец на строителни материали с малък офис за продажби. Всеки ден клиентите пращат запитвания по имейл и телефон: има ли даден продукт, какъв е срокът за доставка, може ли оферта за списък с артикули. Двама души в офиса прекарват голяма част от деня в търсене в складовата система и в преписване на една и съща информация в отговори.

Ако собственикът попадне в извадката на ЕИБ, честният му отговор може би ще е „не ни трябва AI“. Бизнесът работи. Никой не се е опитал да опише тази офис работа като процес, който може да се промени.

Сега да кажем, че фирмата взима точно тази задача. Две седмици екипът просто записва колко време отнема отговорът на всяко запитване. После настройва асистент, който подготвя чернова на отговора от запитването и складовите данни, а човек я проверява и изпраща. След още четири седмици сравняват. Собственикът вече има конкретен отговор на въпроса „какво ще ни даде AI?“ за един процес и основание да реши дали да продължи със следващия или да спре.

Тук и причината „нямаме кадри“ се оказва по-малка, отколкото изглежда. Екипът не трябва да става AI инженери. Трябва да се научи да описва ясно собствената си работа, и точно върху това трябва да се фокусира едно AI обучение за конкретен екип.

Какво не ни казват числата

Проучването е представително, а извадката е голяма, но общият доклад за ЕС дава резултатите за България основно в графики, без подробна таблица по държави. Обикновено ЕИБ публикува отделни обзори по държави по-късно, а българският обзор за 2025 г. съдържаше и данни по сектори, например много ниско използване в строителството. Когато излезе обзорът за 2026 г., ще си струва да се види кои сектори дърпат средното надолу.

Проучването също така не казва колко добре фирмите използват AI, а само дали го правят систематично и в кои области. Фирма, която се брои за използваща, може да го прави зле, а такава, която не използва, може да е направила напълно разумен избор засега.

Основният сигнал обаче е достатъчно ясен. За повечето български фирми, които стоят встрани от AI, главната пречка, която сами посочват, не е цената и не е технологията. Тя е липсата на един конкретен, измерен пример от собствената им работа. А това е много по-евтин проблем за решаване.

Съосновател и изпълнителен директор (CEO)

LinkedIn

Често задавани въпроси

Колко български фирми използват генеративен AI през 2026 г.?

Според Инвестиционното проучване на групата ЕИБ за 2026 г. 40% от българските фирми използват систематично инструменти за генеративен AI. Това е най-ниският дял сред всички 27 държави в ЕС при средно 67%. Още 23% планират или обмислят внедряване до 12 месеца, а 32% нямат такива планове.

Защо българските фирми не използват генеративен AI?

Сред българските фирми, които не го използват, 35% не виждат нужда, 32% не са сигурни какви ползи ще донесе, а 16% посочват липса на подходящи кадри, според общия доклад за ЕС на проучването на ЕИБ.

Виждат ли полза българските фирми, които вече използват AI?

Едва 16% от българските фирми, които използват генеративен AI, казват, че основните ползи вече се виждат, при 21% в ЕС и 35% в САЩ. Още 31% очакват ползите в рамките на година.

Какво е Инвестиционното проучване на ЕИБ?

Годишно проучване на Европейската инвестиционна банка, провеждано с Ipsos от 2016 г. Изданието за 2026 г. обхваща около 12 000 фирми в ЕС и 800 в САЩ и пита за инвестиции, финансиране, иновации и, наред с други теми, за използването на генеративен AI.

Свързани Статии

Регулаторни пясъчници за AI: правилата на ЕС са ясни и можете да кандидатствате в чужбина

Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/2487 въвежда общи правила за регулаторните пясъчници за AI от 1 декември 2026 г.: отговор до три месеца, безплатен надзор за МСП и изходни доклади, признати в целия ЕС. Българските фирми могат да кандидатстват и в друга държава членка.

13.11.2026 г.

AI продуктови снимки в рекламата: кога ЕС ги смята за дийпфейк

Насоките на Комисията за член 50, обнародвани в Официален вестник на ЕС на 12 ноември 2026 г., приемат за дийпфейк обработена с AI продуктова снимка, която показва продукта по-добър, отколкото е. Смяната на фона не е. Ето къде е границата и кой трябва да обозначава.

13.11.2026 г.

Актът за цифрова справедливост: чатботът ви ще трябва да води до човек

Предложеният на 11 ноември 2026 г. Акт за цифрова справедливост урежда AI агентите за пазаруване, но за повечето онлайн магазини първата практическа разпоредба е по-кратка: след покупка клиентът трябва да може да стигне до човек, когато ботът не помага.

12.11.2026 г.