България отхвърли AI законопроекта в комисия: какво правят компаниите

Накратко: На 4 ноември 2026 г. парламентарната Комисия по иновации и дигитална трансформация отхвърли на първо четене проекта на Закон за използването и развитието на AI (законопроект 52-654-01-151). Гласовете бяха 5 „за“, 9 „въздържал се“ и 0 „против“. Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ) съобщи за съществени правни и институционални недостатъци и подготвя собствен законодателен акт плюс концепция за административна и институционална рамка за обществено обсъждане. Национално AI законодателство все още се очаква. За компаниите посланието е по-ясно: EU AI Act вече обвързва доставчици и ползватели в България. Закъснял национален закон не спира тези задължения.

Ключови факти

• Резултат от гласуването: отхвърляне на първо четене във водещата комисия; 5 „за“, 9 „въздържал се“, 0 „против“ (БТА, 4.11.2026).
• Идентификация на проекта: Закон за използването и развитието на изкуствения интелект, сигнатура 52-654-01-151, внесен на 24 септември 2026 г. от Божидар Божанов и народни представители от „Демократична България“.
• Позиция на министерството: МИДТ установи съществени правни и институционални недостатъци; работи по собствен законодателен акт и по концепция за административна и институционална рамка, които ще бъдат подложени на обществено обсъждане (БТА).
• Обща линия в залата: членове на комисията и гости се съгласиха, че България все още се нуждае от национално AI законодателство.
• Европейската база остава: Регламент (ЕС) 2024/1689 се прилага пряко. Закъснение на държавата членка при определяне на органи и национални мерки не спира вече приложимите правила на ЕС.

Какво реши комисията — и какво не

Отхвърлянето на първо четене във водещата комисия спира този конкретен депутатски проект по този път. Това не означава, че AI регулацията е по желание за българските компании. Не означава и, че EU AI Act е „на пауза“ в България.

Според БТА Божанов представи проекта като широко обсъждан през последната година и половина и настоя, че страната се нуждае от закон, ясни структури и механизми за прилагане на европейския регламент. Критиките на заседанието — включително от присъствали индустриални и научни представители — оспориха текстовете. Един депутат ги определи като остарели и дублиращи опит от 2025 г., който не е минал. Друг посочи липси около пазара на труда и дигиталната грамотност на децата. Това са политически и законодателни аргументи за този законопроект. Те не пренаписват европейския календар.

Полезно разграничение за управителни съвети:

1. Този проект не мина на първо четене в комисия.
2. Националните мерки за прилагане (органи, санкции, пясъчник, единна точка за контакт) все още са непълни.
3. Пряко приложимите задължения на ЕС, които вече са започнали — забрани, мерки за AI грамотност, правила за GPAI модели за доставчици и по-голямата част от прозрачността за оператори — продължават да важат.

Защо МИДТ възрази

Заместник-министър Мира Йосифова заяви пред комисията, че при правен и институционален анализ МИДТ е установило съществени недостатъци във внесения проект и че министерството подготвя собствен законодателен акт заедно с концепция за административна и институционална рамка за обществено обсъждане (БТА).

Тази последователност е по-важна за компаниите от партийната рамка. Правителствен проект през обществено обсъждане може да се промени. Докато органите, санкциите и пясъчникът не са определени и нотифицирани, България остава тънка на национална архитектура за прилагане. Независими обзори на готовността по AI Act все още поставят страната към края на ЕС-27 по определяне на надзор на пазара и свързани органи (бележка за България на Imiel Visser, срещу развития до края на октомври 2026).

Правни анализи преди гласуването — например прегледът на CMS от 2 ноември 2026 г. — показаха колко амбициозен беше депутатският текст: национален координатор, многоорганичен надзор, достъп до параметри на модели при определени системи за национална сигурност, правила за deepfake, AI в публичния сектор, инвестиционни стимули и закрила на децата. Амбиция без чиста институционална карта е точно типът недостатък, който водещо министерство маркира. Компаниите не трябва да градят програми за съответствие върху всеки оспорен национален текст от отхвърлен проект. Трябва да градят върху европейския регламент, който вече важи, и после да нанесат националните добавки, когато се появи консултиран правителствен текст.

Задълженията на ЕС не чакат следващия софийски проект

EU AI Act е регламент. Той обвързва и без перфектен български закон. Страниците на Комисията за регулаторната рамка остават базовата линия. След като AI Omnibus влезе в сила на 27 юли 2026 г., high-risk задълженията за системи по Приложение III се изместват към 2 декември 2027 г., а за вградени в продукти системи по Приложение I — към 2 август 2028 г. Това е време за тежка документация — не ваканция от забрани, мерки за грамотност, GPAI задължения или правилата за прозрачност, които вече са започнали.

За българска средна група оперативното четене е:

• Ако система е забранена по AI Act, тя остава забранена независимо дали МИДТ е внесло своя закон.
• Ако екипите ползват генеративни инструменти или клиентски чатботове, подкрепата за грамотност и прозрачността са живи управленски теми, не бъдеща правна теория.
• Ако организацията купува или изгражда системи, които по-късно могат да попаднат в high-risk категории, инвентарът и класификацията на ролите (доставчик срещу ползвател/deployer) трябва вече да вървят, защото 2027 г. е къс срок за доказателства, не за откриване.

Националното закъснение променя кой може да санкционира първи и как ще изглежда пясъчникът. Не променя дали организацията се нуждае от AI инвентар, именувана отговорност и доказателства.

Какво да правят компаниите, докато националният закон се бави

Третирайте гласуването в комисията като входящ сигнал за планиране, не като разрешение да чакате.

1. Спрете грешната зависимост. Не обвързвайте работата по AI Act със следващия номер на български законопроект. Обвържете я с инвентар на системите и карта на ролите.

2. Поддържайте жив инвентар. За всяка AI система или силно AI-подпомогнат процес: цел, собственик, класове данни, засегнати хора, доставчик, роля provider/deployer и предварителен рисков клас. Актуализирайте при смяна на инструменти.

3. Разделете „важи сега“ от „подготовка за 2027/2028“. Забрани, подкрепа за грамотност, по-голямата част от прозрачността и GPAI задълженията за доставчици са в първата кошница. Пълните high-risk пакети за съответствие са във втората — с реален проектен план, не с напомняне в календара за края на 2027 г.

4. Подравнете с контроли, които вече ползвате. Информационна сигурност, защита на данни, риск от доставчици и реакция при инциденти вече създават одитни артефакти. Разширете тези процеси към AI системите, вместо да изобретявате успоредна фабрика за документи.

5. Обучете хората, които реално ползват инструментите. Грамотността по чл. 4 е задължение за подкрепа. Структурираното AI обучение за оператори и мениджъри е конкретният отговор, особено в екипи на български език, които публикуват клиентско съдържание или вътрешни решения с AI помощ.

6. Назначете един отговорен собственик. Правният отдел, IT, сигурността и HR всички пипат AI. Един човек все пак трябва да носи крайната отговорност — често формулирана като функция AI Director в средни групи.

7. Изградете governance преди следващия национален проект. Политики, одобрения за нови инструменти, очаквания за логове и пътеки за ескалация са слоят AI governance, който оцелява независимо кой закон в крайна сметка мине.

Кой в компанията трябва да действа този месец

• CEO / съвет: поискайте едностраничен статус — покритие на инвентара, именуван собственик и кои задължения се третират като живи срещу отложени за 2027/2028.
• Правен / съответствие: следете общественото обсъждане на МИДТ, когато започне; не пренаписвайте договори около клаузи от отхвърления депутатски проект, освен ако консултант не потвърди, че остават релевантни.
• CIO / CISO: потвърдете логове, контрол на достъпа и due diligence на доставчици за AI инструменти, които вече са в продукция.
• HR / обучение: планирайте подкрепа за грамотност за роли, които пишат промптове, преглеждат или публикуват AI-подпомогнати резултати.
• Продуктови и оперативни лидери в регулирани процеси: маркирайте рано кандидати за бъдеща high-risk класификация, докато все още има време за преустройство на човешкия надзор.

Какво да не правите

• Не третирайте „все още няма български AI закон“ като „все още няма AI Act“.
• Не престроявайте програмата около всеки заглавен ред от отхвърлен проект (клаузи за deepfake, инвестиционни множители, достъп до изходен код за национална сигурност и подобни оспорвани елементи от предварителни обзори като CMS).
• Не чакайте обявяване на пясъчник, преди да класифицирате системи, които вече ползвате.
• Не бъркайте политическия консенсус, че „трябва закон“, с оперативна готовност вътре в компанията.

Как Encorp.ai рамкира следващата стъпка

Encorp.ai работи с компании, които се нуждаят от устойчив оперативен модел, докато националните текстове се местят: дизайн на governance, обучение за хората, които ползват инструментите, и текущ надзор след пускане чрез AI Ops. За екипи, които искат структуриран поглед върху пропуските преди дълга политика, безплатният AI Act readiness тест е практична начална точка. За разговор за ownership на governance и 90-дневен план за българска или CEE организация ползвайте страницата за контакт.

Основни изводи

• Комисията по иновации и дигитална трансформация отхвърли законопроект 52-654-01-151 на първо четене на 4 ноември 2026 г. (5–9–0).
• МИДТ посочи съществени правни и институционални недостатъци и подготвя собствен акт и институционална рамка за обсъждане.
• Участниците все още са съгласни, че България се нуждае от национално AI законодателство; това съгласие не спира задълженията на ЕС.
• Компаниите трябва да въртят инвентар, ownership, грамотност и прозрачност сега и да ползват high-risk срока след Omnibus за доказателства — не за отлагане.
• Градете governance първо върху EU AI Act; нанесете националните добавки, когато се появи консултиран правителствен проект.