Законопроектът за AI в България срещу EU AI Act: какво добавя за компаниите
Накратко: Законопроектът за използването и развитието на изкуствения интелект (№ 52-654-01-151) е първа точка в дневния ред на водещата парламентарна комисия по иновации и дигитални политики на 4 ноември 2026 г. от 15:30 ч. за гласуване на първо четене. EU AI Act вече се прилага пряко в България. Законопроектът трябва да определи кой ще го прилага у нас и добавя национални правила отгоре. За компании с 30 до 30 000 служители най-важни са четири неща: кой от десетте секторни регулатора ще надзирава техния AI, новите задължения за информиране по Кодекса на труда, националните глоби и деветмесечният срок за привеждане в съответствие след обнародването. Нищо още не е окончателно, но проектът ясно показва накъде отиват българските правила.
Ключови факти
- Законопроектът: внесен на 24 септември 2026 г. от група от десет народни представители, водена от Божидар Божанов (страница на законопроекта в Народното събрание).
- Днешната стъпка: представяне, обсъждане и гласуване на първо четене във водещата комисия на 4 ноември 2026 г. (график на комисиите). Гласуването в комисия не е приемане: следват гласувания в пленарна зала на първо и второ четене.
- За кого се отнася: държавните органи, работодателите (по отношение на квалификацията на служителите), предприятията (по отношение на инвестициите в AI), както и доставчиците и внедрителите по EU AI Act, които работят в България (пълен текст на законопроекта, чл. 2).
- Срокове при приемане: влиза в сила два месеца след обнародването, част от разпоредбите от 1 юли 2027 г., а задължените лица имат девет месеца да приведат дейността си в съответствие (анализ на CMS България).
- Глоби: от около 250 € за леки нарушения до 2,5 млн. € за най-тежките нарушения на много големите онлайн платформи (CMS).
- История: предишен вариант беше внесен през октомври 2025 г.; на 27 ноември 2025 г. комисия предложи да не бъде приет на първо четене с 9 гласа „за“, 6 „против“ и 2 „въздържал се“ (доклад на комисията).
Защо национален закон има значение, след като AI Act вече се прилага
AI Act е регламент на ЕС, така че задълженията по него не чакат българско законодателство. Задължението за AI грамотност по чл. 4 се прилага от 2 февруари 2025 г., а повечето други правила от 2 август 2026 г. След споразумението по AI Omnibus правилата за високорисковите системи в чувствителните области от Приложение III се отлагат за 2 декември 2027 г., а тези за AI във вградени регулирани продукти за 2 август 2028 г. (Европейска комисия).
Регламентът оставя на всяка държава членка „механиката“: кой орган надзирава кой сектор, как работят санкциите отвъд максимумите в чл. 99, къде се пази документацията и към кого се обръща компанията с въпрос. България все още не е уредила тези въпроси. Законопроектът е настоящият опит да го направи и отива по-далеч от минимума.
Сравнение: EU AI Act и българският законопроект
| Тема | EU AI Act | Какво добавя българският проект |
|---|---|---|
| Надзор | Всяка държава определя органи за надзор на пазара; Службата по AI надзирава моделите с общо предназначение | Десет органа, разделени по сектори, а Комисията за регулиране на съобщенията е единно звено за контакт |
| Забранени практики | Списъкът в чл. 5 важи в целия ЕС | Национални забрани за дистанционна биометрична идентификация, AI системи за препоръчване при онлайн хазарт, AI при специални разузнавателни средства (освен за изготвяне на доказателства) и използване на AI от съдилищата за тълкуване на фактите и правото |
| Записи (логове) на високорискови системи | Внедрителите ги пазят поне шест месеца (чл. 26) | 12 месеца за високорискови системи в сферата на заетостта, 24 месеца за системи в правоприлагането и по-дълго при съдебни производства |
| Документация | Доставчиците пазят техническата документация на разположение на органите | Пази се само като електронен документ; органите не могат да изискват хартия |
| Дийпфейкове | Внедрителите трябва да ги обозначават (чл. 50) | Забрана за публикуване на убедителни AI фалшификати на лица на висши публични длъжности или на други лица без съгласие, със защита 50 години след смъртта и изключение за сатира |
| Умения | Задължение за AI грамотност за доставчици и внедрители | Програми за обучение в обществения сектор, AI умения в активната политика по заетостта, национална рамка за AI компетентности |
| Санкции | Максимални глоби на ниво ЕС | Национални глоби от около 250 € до 2,5 млн. € (CMS) |
Десетте органа за надзор на пазара по чл. 5 от проекта са: Комисията за финансов надзор (застраховане, инвестиции, пенсии), Българската народна банка (кредитни и платежни институции), Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Изпълнителната агенция по лекарствата, Съветът за електронни медии, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Комисията за защита на личните данни (за определени високорискови системи), Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието (за алтернативното решаване на спорове) и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за всички останали сектори. На практика производител, търговец или логистична компания най-вероятно ще работи с последната, а банка или застраховател със своя финансов надзорник.
Какво се променя за работодателите
Работодателите са посочени директно в обхвата на законопроекта. Три разпоредби заслужават вниманието на HR и правните екипи:
- Прозрачност по Кодекса на труда. Една промяна добавя думите „в т.ч. дали системата използва изкуствен интелект“ към съществуващо задължение на работодателя за информиране. Друга добавя нова точка за относимостта на изкуствения интелект към причините за сключване или прекратяване на трудовия договор.
- По-дълго пазене на записите на HR системите. Високорисковите системи по т. 4 от Приложение III (подбор, повишения, разпределяне на задачи, наблюдение на представянето) ще трябва да пазят записи 12 месеца вместо минималните за ЕС шест.
- Глоби, свързани с правата. Нарушение на задължението за оценка на въздействието върху основните права (чл. 27 от AI Act) или на правото на обяснение за индивидуални решения (чл. 86) ще се наказва с глоба от около 5 100 € до 25 600 €, според сумите в проекта, преизчислени по фиксирания курс на еврото.
За компаниите, които продават или препродават AI системи в България, чл. 11 добавя две практически задължения: актуален телефон за връзка в Търговския регистър и профил в системата за сигурно електронно връчване за кореспонденция с регулаторите.
Къде проектът улеснява внедряването
Законопроектът не е само за контрол. Чл. 26 предвижда целево финансиране за малки и средни предприятия за внедряване на AI системи, изрично включително обучение и консултации, в рамките на правилата за минимална държавна помощ (de minimis). Агенцията за насърчаване на МСП ще има шест месеца след обнародването, за да създаде програмата. Чл. 28 създава единен помощен център с правна помощ за приложимите правила и информация за финансирането. Чл. 29 урежда, че обучението на AI модели се смята за автоматизиран анализ на текст и данни по смисъла на изключенията в авторското право. Чл. 8 създава регулаторна лаборатория (sandbox) за AI.
Какво остава отворено
Гласуването в комисия е ранна стъпка. Предишният опит спря на етап комисия през 2025 г., а по този вариант през октомври са постъпили становища от няколко министерства и агенции, видими на страницата на законопроекта. Голяма част от практическите детайли, от правилата на регулаторната лаборатория до процедурите по регистрите, ще бъдат в правилник за прилагане, който трябва да бъде приет до шест месеца след обнародването. Текстовете може да се променят и между първо и второ четене.
Тази несигурност не е причина за изчакване. Всяко задължение по EU AI Act от сравнението по-горе се прилага, независимо как ще гласува парламентът.
Кой трябва да действа сега
- HR директорите: да опишат всеки инструмент за подбор, оценка на представянето и наблюдение и да могат да кажат кои от тях използват AI. Този отговор е отправната точка за предложените задължения по Кодекса на труда.
- CIO и CTO: да съпоставят AI системите с вероятния секторен регулатор и да проверят дали записите на HR системите могат да се пазят 12 месеца.
- Правният отдел и compliance: да следят законопроекта в комисия и в пленарна зала и да подготвят деветмесечен план, който може да стартира в деня на обнародването. Да прегледат правилата в маркетинга за синтетични образи на реални хора и съгласие.
- Собствениците и финансовите директори на МСП: да следят за програмата за целево финансиране; обучението и консултациите са допустими разходи според проекта.
- Компаниите, които продават AI системи в България: да обновят данните за контакт в Търговския регистър и да създадат профил за сигурно електронно връчване.
Бърз начин да се види къде е компанията спрямо задълженията по EU AI Act, които вече се прилагат, е безплатният тест за готовност по AI Act на Encorp.ai. Резултатът му е добра база за всички национални правила, които ще бъдат добавени по-късно. Екипите, които още трябва да покрият чл. 4, могат да започнат с обучение по AI, а отговорността за политиките, регистрите на системите и записите е част от структурираното AI управление (AI governance).
