Чл. 4 на EU AI Act: AI грамотност — какво трябва да направи фирмата

Чл. 4 е част от Регламент (ЕС) 2024/1689, известен като EU AI Act. В сегашната си редакция той задължава доставчиците и внедрителите на AI системи да предприемат мерки за подкрепа на развитието на AI грамотността на своите служители и на други лица, които работят с тези системи от тяхно име (текст на чл. 4).

Мерките се съобразяват с техническите знания, опита, образованието и обучението на хората, с контекста, в който се използват системите, и с лицата, върху които те се прилагат. Затова за различните роли във фирмата обучението няма да е еднакво.

Задължението не е ограничено до технологични компании. Според Европейската комисия то важи и за фирма, чиито служители използват ChatGPT за писане или превод на текстове: те трябва да бъдат информирани за конкретните рискове, например халюцинации (Q&A на Комисията). Текстът не освобождава малките фирми, но предвижда подкрепа за тях, особено за малките и средните предприятия.

Европейската комисия представи Digital Omnibus on AI на 19 ноември 2025 г. като предложение (Q&A на Комисията). То вече не е предложение: приет е като Регламент (ЕС) 2026/1744 от 8 юли 2026 г., публикуван е в „Официален вестник“ на 24 юли 2026 г. и влиза в сила на третия ден след публикуването, т.е. от 27 юли 2026 г.

Регламентът замества чл. 4. Задължението остава, но вместо да гарантират „в най-добрата си степен“ достатъчно ниво на AI грамотност, фирмите предприемат мерки за подкрепа на развитието ѝ и не са длъжни да гарантират конкретно ниво на отделен човек. Комисията и държавите членки подпомагат усилията им, а Съветът по ИИ приема препоръки.

Комисията потвърждава, че задължението остава, но не се изисква конкретно или „достатъчно“ ниво; за внедрителите на високорисков AI остава и задължението служителите им да са обучени да упражняват човешки надзор (Q&A на Комисията).

Чл. 4 засяга доставчиците и внедрителите на AI системи, т.е. и фирмите, които само използват AI системи, разработени от други. Обхванати са служителите, а и „други лица, които работят с функционирането и използването на AI системите от тяхно име“.

Комисията пояснява, че това не са непременно служители, а лица, които са в организационния обхват на фирмата — например изпълнител, доставчик на услуги или клиент. В зависимост от риска полезно може да е и клиентите да имат определена грамотност (Q&A на Комисията).

Правилата на EU AI Act важат и за фирми извън ЕС, ако AI системата се пуска на пазара на Съюза, използва се в Съюза или използването ѝ засяга хора в него; Комисията посочва, че това важи и за чл. 4 (Q&A на Комисията). За фирма в България това означава, че задължението не зависи от размера, а от използването на AI.

Сертификат не е необходим. Комисията е категорична: организациите могат да водят вътрешен регистър на обученията и на другите инициативи (Q&A на Комисията). Не се изисква и измерване на знанията на служителите.

Не съществува единен формат: Комисията пише, че няма универсално решение и не се налагат строги изисквания или задължителни обучения. В много случаи обаче само да се разчита на инструкциите за употреба на AI системата или да се поиска от персонала да ги прочете, може да е неефективно. Допустими са различни нива на обучение за различни хора.

Комисията посочва, че поне четири стъпки трябва да се обмислят при изграждането на програма — те са в таблицата. Хранилището на Комисията с практики за AI грамотност е полезен ориентир, но прилагането на практики от него не дава автоматично презумпция за съответствие.

Чл. 4 се прилага от 2 февруари 2025 г., т.е. задължението за предприемане на мерки вече съществува (Регламент 2024/1689, чл. 113). Правилата за надзор и прилагане действат от 2 август 2026 г. (Q&A на Комисията).

Надзорът не е от AI Office, а от националните органи за надзор на пазара. Те могат да налагат санкции и други мерки въз основа на националното право на държавите членки. Комисията подчертава, че прилагането е пропорционално: вземат се предвид естеството и тежестта на нарушението и дали е умишлено или небрежно.

Комисията отбелязва, че санкция може да е по-вероятна при доказателство за инцидент, причинен от липса на подходящо обучение и насоки за персонала. Самият EU AI Act не създава престъпления и не дава право на обезщетение; личните искове се уреждат от националното право (Q&A на Комисията).

Стъпките по-долу следват въпросите от Q&A на Комисията и не са правен съвет. Целта е обучението да се основава на анализ на фирмата, а не на еднакъв курс за всички. Първите четири стъпки сочат към Q&A на Комисията, за да можете да проверите всяка сами.

Ако тези стъпки са част от по-широка програма, виж AI трансформация за фирми · методът Encorp AIM и AI управление и EU AI Act.

Първите три стъпки са аналитични и могат да се направят вътрешно, например с кратък въпросник към ръководителите на отдели. Четвъртата е същинското обучение: добре е различните роли — ръководство, продажби, финанси, HR и ИТ — да получат различно съдържание. Петата и шестата правят работата проверима: регистърът показва, че фирмата е предприела мерки, а периодичният преглед пази плана актуален.

Обученията са фаза 1 на Encorp AIM и са организирани по роли и отдели. Те завършват с удостоверение за проведено обучение по AI грамотност (чл. 4 на EU AI Act).

Удостоверението е вътрешен документ за досието на фирмата — то не е сертификат по закон и не замества оценката на риска. Комисията изрично пояснява, че сертификат не е нужен; регистърът на проведените обучения е част от доказателствата, че фирмата е предприела мерки.

Вижте AI обучения за фирми за форматите и AI управление и EU AI Act за правилата около използването на AI във фирмата.

На практика чл. 4 най-лесно се решава като част от по-широка програма: същите обучения, които дават умения, дават и записа за досието. Ако искате първо да видите къде сте, започнете от безплатния AI тест за готовност.