
Autopilot на Microsoft сам решава кога да ви попита
На 17 ноември, на конференцията Ignite 2026, Microsoft започна да пуска Autopilot – агент в Microsoft Copilot, който работи постоянно. Описвате какъв резултат искате, от кои източници да черпи и какво му е позволено, а той продължава сам: следи канали в Teams, напомня по имейли, изпълнява повтарящи се задачи и може да води цял проект, например преглед на доставчици. По думите на съобщението на Microsoft, прави това „без да чака да му кажете“.
За компаниите в България този месец нищо не се променя. На страницата с изискванията пише, че в началото достъп имат само избрани клиенти от програмата Frontier в САЩ, че Autopilot е оптимизиран за английски и че по подразбиране е изключен. Едно изречение от документацията обаче си струва да се прочете още сега, защото описва как такъв агент решава кога да намеси човек:
„Преди да изпрати, сподели, изтрие или промени нещо, автоматична проверка сравнява действието с вашата заявка. Действията, които съвпадат, се изпълняват; останалите чакат вашето одобрение.“ (описание на Autopilot)
С други думи, агентът не пита преди всяко действие. Пита, когато собствената му проверка прецени, че действието излиза извън поръчаното. Затова написаното в заявката тежи повече от която и да е настройка в админ панела. Моят прочит е, че по-голямата част от подготовката, която една компания може да направи, докато Autopilot стигне до Европа, се свежда до едно умение: да пише инструкции с граници, достатъчно ясни, за да ги провери машина.
Какво точно пусна Microsoft
Autopilot е преименуваният Scout, по-ранният проект на Microsoft за личен агент, както отбеляза VentureBeat, когато новият Copilot беше представен през септември. Версията от Ignite има собствена идентичност, памет, облачна работна среда, пощенска кутия и календар. Всеки служител може да има по един. Може да изпълнява планирани задачи, докато лаптопът ви е изключен, а с вас общува в личен чат в Teams – за новини, въпроси и одобрения.
Част от решенията са насочени към хората, които ще отговарят за него. Всеки Autopilot получава собствен Microsoft Entra Agent ID и „посочен ръководител“, а IT отделът може да ограничи достъпа му или да го спре по всяко време. Влизанията и действията му се записват под неговото собствено име. Според описанието той „не разширява данните, до които имате достъп“, тоест работи с правата на човека, на когото принадлежи.
Парите са отделна тема. Autopilot се таксува според употребата в Copilot Credits, а в изискванията изрично пише, че лицензът за Copilot не включва използването на Autopilot. Ако служителят не е обхванат от политика за разходите, която включва Autopilot, или ако лимитът ѝ се изчерпи, агентът спира да работи за него.
Успоредно с това Microsoft разшири Agent 365 – контролния панел за агенти. В обявата за Agent 365 се казва, че от пускането му през май организациите са регистрирали над 50 милиона агента, и се изброяват въпросите, които идват с този мащаб: кой отговаря за всеки агент, какъв риск носи и колко струва. Новият Action center, който трябва да излезе като предварителна версия през декември, ще започне с това да показва неактивните агенти и тези без отговорник, за да бъдат прегледани и почистени.
Правилото за одобрение е частта, която трябва да се разбере
В документацията на самия Microsoft има три уговорки, които казват повече от демонстрацията на сцената.
Първата е самото правило за одобрение. Ако помолите Autopilot „да следи прегледа на доставчиците да върви по график“, напомнянето по имейл до закъснял доставчик съвсем логично може да се сметне за съвпадащо със заявката. Ако поискате „ежедневно обобщение на неизяснените решения за пускането и чернови на напомняния, без да се изпращат съобщения“ – това е примерът на самия Microsoft – всяко изходящо съобщение остава извън нея. Поведението е съвсем различно, а се е променила само формулировката.
Втората е за доказателствата. Microsoft съветва потребителите да проверяват реалния резултат там, където трябва да се намира, а не да приемат одобрението или съобщението за напредък като доказателство, че работата е свършена. Добавя и че изгледът Activity не гарантира пълен административен одитен запис. Когато агентът каже, че задачата е готова, това е твърдение, което трябва да се провери. Списъкът с активността му е удобство за потребителя и не бива да се води като ваш одитен регистър.
Третата е за поверителните данни. Според документацията това, че агентът разпознава етикетите за чувствителност, не означава, че всички създадени от него файлове ги наследяват, нито че всяка операция е покрита от защитата срещу изтичане на данни. Обобщение, направено от договор с етикет „поверително“ и записано в обща папка, може да се озове там без етикета.
През септември VentureBeat отбеляза, че материалите около представянето не описват пълна политика за одобрение на всяко отделно действие. Това може да се промени до официалното пускане. Дотогава най-сигурно е да приемете, че границата е там, където я е поставила вашата инструкция.
Една защита заслужава да се спомене, защото отговаря на очевидното притеснение от агент, който чете входящата поща по цял ден. Microsoft посочва, че действия разрешават само вашите собствени заявки, а инструкциите в имейли, файлове или уеб страници – не. Имейл от доставчик не може да накара вашия Autopilot да препрати ценова листа.
Хипотетичен пример
Да си представим дистрибутор на строителни материали в Пловдив с около 200 служители, които работят в Microsoft 365. Мениджърката по снабдяване има широк достъп до SharePoint, защото подписва договорите с доставчици. Когато Autopilot стане достъпен за нея, тя му възлага тримесечния преглед на доставчиците: да събере данните за доставките, да изготви оценка и да напомни на доставчиците, които не са изпратили сертификатите си.
Всяка от тези задачи звучи безобидно. Нейният Autopilot обаче наследява нейните права и може да чете всеки договор в библиотеката на отдел „Снабдяване“. Напомнянията означават имейли до външни хора от агент, който не фигурира в нито една вътрешна процедура на фирмата. А оценката може да събере цени от няколко договора в един файл, който тя по-късно споделя с колега от продажбите – без етикетите, които договорите са имали.
Агентът би правил точно това, което са му поръчали, с правата, които са му дали. По-прецизната инструкция би гласяла: чети само отчетите за доставки и папката със сертификати; подготвяй чернови на напомнянията, но не ги изпращай; записвай оценката в една конкретна папка с ограничен достъп. Всеки от тези редове е нещо, което автоматичната проверка реално може да провери.
Какво да направите, преди да е дошъл
Autopilot няма да е последният агент, устроен по този начин. Microsoft разширява същия модел с Entra Agent ID в Agent 365 и за агенти на Salesforce, Google, Anthropic, OpenAI и други доставчици, като внедряването трябва да приключи през декември. Изглежда, че посоченият отговорник, ограниченият достъп и лимитът за разходи се превръщат в стандартния начин, по който големите доставчици очакват компаниите да управляват агентите си.
За една компания в България полезната работа през следващите месеци е скромна:
- Решете кой може да бъде отговорник за агент. Това трябва да е човек, който вече отговаря за работата, която ще се делегира, и чиито права са преглеждани наскоро. Който е трупал достъп с години, ще го предаде целия на агента си.
- Изберете една повтаряща се задача и напишете инструкцията така, както бихте я написали за нов колега в първия му ден: кои източници, какво може да изпраща, какво само подготвя като чернова, къде записва резултата. След това я прочетете отново и се запитайте кои действия една автоматична проверка би приела за съвпадащи.
- Договорете се с финансовия отдел къде е лимитът за разходи и кой получава известието. Щом Autopilot спира, когато бюджетът се изчерпи, лимитът е и решение дали работата ще бъде свършена.
- Покажете плана на длъжностното лице по защита на данните. Агент, който постоянно чете пощенски кутии и канали в Teams, обработва лични данни на служители и партньори, а това заслужава преглед по GDPR, преди някой да го включи.
Ако искате тези правила да влязат в рамка за управление, която обхваща и агенти на други доставчици, това е част от работата ни по управление на AI. Първата инструкция обаче е най-добре да я напише човекът, който отговаря за задачата.


