Образецът за оценка на основните права по Акта за AI: кой го попълва и какво пита
AI Новини и Тенденции

Образецът за оценка на основните права по Акта за AI: кой го попълва и какво пита

8 мин. четене
Споделете:

На 16 ноември Европейската комисия публикува проект на образеца за оценка на въздействието върху основните права (FRIA), която член 27 от Акта за AI изисква, заедно с проект на обяснителна бележка. В съобщението на Комисията има две дати. Коментари се приемат до 15 януари 2027 г., а внедрителите, които ще трябва да правят такава оценка, могат до 4 декември 2026 г. да заявят желание да изпробват проекта върху своя собствена система. Самото задължение започва да се прилага от 2 декември 2027 г.

Досега член 27 беше абзац с шест неща, които оценката трябва да съдържа. Проектът го превръща във въпросник от около дузина страници, с полета за отметки, скали за риска и място за подпис. Когато образецът бъде окончателно приет, внедрителите, за които се отнася, ще са длъжни да го използват и да го прилагат към уведомлението до органа за надзор на пазара. Комисията планира да го предложи и като онлайн инструмент в Единната информационна платформа за Акта за AI.

На първата страница на проекта ясно пише, че той не е приет и не е одобрен от Комисията и въпросите още могат да се променят. Все пак това е първата официална картина на очакванията на Службата по AI. За банка, кредитна институция или застраховател тя е достатъчно конкретна, за да започнат пробно попълване.

Кой всъщност трябва да я прави

Повечето компании, които ползват високорискови AI системи, няма да имат нужда от FRIA. Обяснителната бележка повтаря тесния кръг от член 27, параграф 1 на Акта за AI:

  • публичноправни организации и частни субекти, които предоставят обществени услуги, когато използват високорискова система в някоя от областите в Приложение III (с изключение на критичната инфраструктура);
  • внедрители на AI системи, които оценяват кредитоспособност или определят кредитен рейтинг, с изключение на системите за разкриване на финансови измами;
  • внедрители на AI системи за оценка на риска и ценообразуване в животозастраховането и здравното застраховане.

Спорното ще бъде понятието „частни субекти, които предоставят обществени услуги“. Бележката се позовава на съображение 96 от Акта, където като примери са дадени образованието, здравеопазването, социалните услуги, жилищното настаняване и правораздаването, и уточнява, че списъкът не е изчерпателен. Частна болница или частно училище с високорискова система е по-разумно да приеме, че попада в обхвата, докато някой с правомощия не каже друго.

В България най-очевидната група е кредитирането. Всяка банка или небанкова финансова институция, която с AI модел решава кой да получи потребителски кредит или при какви условия, е внедрител на високорискова система по Приложение III. Член 27 се отнася пряко до нея, независимо дали е разработила модела сама, или го е купила от доставчик.

Какво пита образецът

Образецът следва член 27, параграф 1 почти точка по точка. Започва с общи данни за организацията, системата и отговорника. След това пита как системата се вписва в процесите ви, за какъв период и колко често ще се използва и кои групи хора засяга. Има отделни полета за деца, възрастни хора, хора с увреждания и хора в уязвимо социално или икономическо положение.

Същината е в раздел 4. За всеки конкретен риск от вреда внедрителят описва риска, отбелязва кои права от Хартата засяга, посочва засегнатите групи и оценява вероятността и тежестта като ниска, средна или висока. Мерки за предотвратяване не са нужни само когато и вероятността, и тежестта са ниски. Следва втора оценка: какво ниво на риск остава след тези мерки.

Раздел 5 е за човешкия надзор, раздел 6 за това какво се случва, ако рискът се осъществи, а раздел 7 иска кратко общо заключение. Публичните органи, които трябва да регистрират системата в базата данни на ЕС, попълват и резюме, което ще бъде публикувано там.

Оценката по GDPR върши част от работата

Кредитор, който оценява кандидати за заеми, почти сигурно вече има оценка на въздействието върху защитата на данните (DPIA) по GDPR. Проектът отчита това. FRIA „допълва“ DPIA и внедрителят може да препрати към съответните ѝ раздели или да ги пренесе, особено за правото на защита на личните данни. Образецът дори иска оценките за вероятност и тежест от DPIA да бъдат преведени в неговата собствена скала „ниска – средна – висока“.

Внедрителят може да стъпи и на предишна FRIA или на оценка на въздействието, направена от доставчика, ако системата и рисковете са сходни. Уловката е казана направо в бележката: доставчикът не е длъжен да споделя своята оценка. Да я поискате от него сега, докато се договарят условията за 2027 г., не струва нищо.

Къде са трудните въпроси

Обикновено се очаква, че най-трудна ще е частта с анализа на правата. Като чета проекта, мисля, че повече време ще отнемат практическите въпроси.

Въпрос 5.1 пита кой упражнява човешкия надзор (длъжност и място в организацията), какви правомощия има да отмени, пренебрегне или обърне резултата на системата и с какви инструменти разполага. Ако сте се отклонили от инструкциите за употреба на доставчика, трябва да обясните защо. Въпрос 5.2 пита как тези хора са получили нужната компетентност, обучение и правомощия и изрично споменава AI грамотността по член 4. Изречение от рода на „кредитен специалист преглежда резултатите“ няма да отговори на нито един от двата въпроса.

Въпрос 6.2 пита как се приемат и разглеждат жалбите на засегнатите хора и как те научават какво е направено. За кредитор, който вече има процедура за жалби по кредитите си, става дума най-вече за свързване на тази процедура с AI системата. За публичен орган, който никога не е мислил за своя инструмент за оценка като за нещо, срещу което хората могат да се оплачат, това може да е изцяло нова работа.

Остава и правилото за актуализиране. Според бележката FRIA трябва да се обнови, когато се променят съществени фактори, и сред примерите са засегнатите процеси, засегнатите хора и „версията на системата или на модела, на който тя стъпва“. За всеки, който поддържа AI в реална работа, този ред е важен. Версиите на моделите се сменят по няколко пъти в годината, понякога по инициатива на доставчика. Това е прочит на пример от проект, а не установена практика, но оценка, която никой не преглежда след пускането на системата, трудно ще отговори на изискването.

Хипотетичен пример: кредитор за потребителски заеми в София

Да вземем хипотетичен онлайн кредитор в София, който одобрява или отказва малки потребителски кредити с модел за оценка от външен доставчик. Има DPIA отпреди две години и процедура за жалби по кредитите.

Ако мине през проекта на образеца, разделите от 1 до 3 ще му отнемат един следобед. За раздел 4 ще разчита на DPIA, но ще трябва да помисли и за вреди, които тя може да не е обхванала, например модел, който систематично дава по-ниска оценка на пенсионери или на хора с нередовни доходи. Раздел 5 ще го накара да запише дали кредитният специалист наистина може да промени един отказ, колко често го прави и какво обучение е минал. А когато доставчикът премине към нова версия на модела догодина през пролетта, кредиторът трябва да разбере навреме, за да обнови оценката.

За нищо от това не е нужно да се чака 2027 г. Пробно попълване за една система показва къде са празнините, докато още има време да се запълнят.

Кой ще я получава в България

Според член 27, параграф 3 резултатите се изпращат до органа за надзор на пазара в съответната държава членка. В проекта връзката за подаване е оставена „за добавяне по-късно“. В България има и още една празнина: на 4 ноември парламентарната комисия по иновации не прие на първо четене законопроекта за изкуствения интелект, така че законът, който трябва да определи националните органи, още го няма. Това не променя нито задължението, нито датата. Означава обаче, че българските внедрители засега нямат местен орган, от който да поискат указания, и затова поканата за изпробване на европейско ниво е още по-полезна.

Частните работодатели и подборът на CV-та

Една група често се изненадва, че остава извън член 27: частните работодатели, които подбират кандидати с AI. Системите за подбор на персонал са високорискови по Приложение III, но частна компания, която не предоставя обществена услуга, не е длъжна да прави FRIA. GDPR обаче важи за нея. На 11 ноември Европейският комитет по защита на данните избра автоматизираното вземане на решения при подбор на персонал, включително с AI, за тема на координираната си проверка през 2027 г. Фокусът е върху правото човек да не бъде обект на решение, основано единствено на автоматизирана обработка, и свързаното с него право на достъп.

Преди 4 декември и 15 януари

Ако организацията ви попада в обхвата, две неща си струва да се свършат още тази година. Прочетете проекта с една реална система пред себе си и си отбележете на кои въпроси днес не можете да отговорите. И решете дали да предложите тази система за изпробването до 4 декември чрез формуляра за заявяване на интерес. Службата по AI обещава да подкрепя участниците с встъпителна среща, отговори по време на теста и заключителна среща. Коментари по самия текст могат да се изпращат до 15 януари 2027 г.

Ако искате подредена картина къде стоят вашите системи спрямо Акта за AI, нашият тест за готовност по Акта за AI е добро начало, а работата ни по управление на AI включва и оценки като тази.

Съосновател и изпълнителен директор (CEO)

LinkedIn

Често задавани въпроси

Какво представлява образецът за FRIA по Акта за AI?

Това е проект на въпросник, публикуван от Европейската комисия на 16 ноември 2026 г., който води определени внедрители на високорискови AI системи през оценката на въздействието върху основните права по член 27 от Акта за AI. След окончателното му приемане внедрителите, за които се отнася, ще трябва да го използват и да го прилагат към уведомлението до органа за надзор на пазара. Проектът още не е приет.

Кой трябва да прави оценка на въздействието върху основните права?

Публичноправните организации и частните субекти, които предоставят обществени услуги, когато използват високорискови системи в областите от Приложение III (без критичната инфраструктура), внедрителите на AI системи за оценка на кредитоспособност или кредитен рейтинг (без системите за разкриване на измами) и внедрителите на AI за оценка на риска и ценообразуване в животозастраховането и здравното застраховане. Повечето други внедрители на високорискови системи нямат такова задължение.

От кога се прилага задължението по член 27?

Според Комисията от 2 декември 2027 г. Коментари по проекта на образеца се приемат до 15 януари 2027 г., а внедрителите могат да заявят желание да го изпробват до 4 декември 2026 г.

Може ли вече направена DPIA да се използва за FRIA?

Отчасти. Според проекта FRIA допълва оценката на въздействието върху защитата на данните по GDPR и внедрителят може да препраща към нея или да пренесе съответните ѝ части, особено за правото на защита на личните данни. Рисковете за другите основни права обаче трябва да се оценят отделно.

Кога FRIA трябва да се обнови?

Когато се променят съществени фактори или оценката вече не е актуална. В проекта на обяснителната бележка като примери са дадени промени в засегнатите процеси, в засегнатите хора или във версията на системата или на модела, на който тя стъпва.

Трябва ли FRIA на частни компании, които подбират CV-та с AI?

Не по член 27, освен ако не са публични органи или частни субекти, които предоставят обществени услуги. AI системите за подбор на персонал все пак са високорискови по Акта за AI и за тях важи GDPR. Европейският комитет по защита на данните избра автоматизираното вземане на решения при подбор на персонал за тема на координираната си проверка през 2027 г.

Свързани Статии

Рекламите в ChatGPT в България: карето стои под отговор, който не се продава

От 12 ноември българските фирми могат да купуват ChatGPT Ads чрез местен реселър, Aleph. Самите реклами са налични у нас от август. За маркетолозите по-важно е къде стои рекламата: под отговор, на който според OpenAI рекламата не може да влияе.

16.11.2026 г.

България е последна в ЕС по генеративен AI, а повечето фирми казват, че не им трябва

Инвестиционното проучване на ЕИБ за 2026 г. поставя България на 27-о място от 27 по използване на генеративен AI: 40% от фирмите при средно 67% за ЕС. Сред неизползващите 35% не виждат нужда, а 32% не са сигурни в ползите. Едва 16% от използващите вече виждат резултат.

16.11.2026 г.

Регулаторни пясъчници за AI: правилата на ЕС са ясни и можете да кандидатствате в чужбина

Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/2487 въвежда общи правила за регулаторните пясъчници за AI от 1 декември 2026 г.: отговор до три месеца, безплатен надзор за МСП и изходни доклади, признати в целия ЕС. Българските фирми могат да кандидатстват и в друга държава членка.

13.11.2026 г.