AI в Сметната палата: защо 4 пъти станаха 2 и защо това е добра новина

Преди точно една година, на 10 ноември 2025 г., INSAIT и Сметната палата показаха пилотен AI асистент за одит на обществени поръчки. Тогава обещанието беше, че проверката на една поръчка може да падне от 4 дни до 1 ден.

На 5 ноември 2026 г. Сметната палата обяви, че системата, вече под името ОДИС ЗОП, влиза в реална работа. Председателят на Сметната палата Димитър Главчев обаче цитира друго число: проверката, която днес отнема от два дни до над една седмица, ще се намали наполовина. Тази седмица започва обучението на одиторите, а AI ще се прилага при проверката на поръчки в одитите от програмата за 2027 г. Новината стигна и до регионални бизнес медии като SeeNews на 9 ноември.

От „4 пъти по-бързо“ до „2 пъти по-бързо“ за една година. Звучи като отстъпление. Според нас е точно обратното и това е най-полезната част от историята за всяка фирма, която в момента слуша обещания на доставчик.

Какво точно влиза в работа

Фактите от съобщението на Сметната палата и БТА:

• ОДИС ЗОП е първият модул на по-широк проект. Той проверява законосъобразността при възлагането на обществени поръчки.
• Базиран е на българския модел BgGPT и сам извлича данните за всяка процедура от ЦАИС ЕОП: параметри, изисквания, образци, договори, участници.
• Промените в Закона за обществените поръчки и правилника към него се вграждат в системата.
• За всеки одитен въпрос асистентът предлага отговор с обосновка и препратка, по която одиторът да провери.
• Системата търси несъответствия с правната рамка, но дали едно несъответствие е нарушение, решава само одиторът.
• Одиторските документи, контролните листове и констатациите се пазят в среда, изолирана от интернет.
• Следващите етапи са обработка на големи масиви от документи, финансови одити и помощ при планирането.

При пилота INSAIT посочи още, че системата работи върху графичните процесори в София Тех Парк и BRAIN++ и данните остават в България.

Защо по-малкото число е по-добрият знак

Тук започва нашата интерпретация. Сметната палата не обяснява разликата между двете числа, затова не твърдим, че знаем точната причина.

Пилотите почти винаги се измерват върху подбрани случаи. В реална среда се появяват сканирани документи, поръчки с много обособени позиции, договори с анекси. Появява се и времето, което човек трябва да отдели, за да провери всяко предложение на машината.

Именно последното е важно. ОДИС е проектиран така, че всяко предложение да идва с препратка към източника и одиторът да го потвърди. Това струва време и няма как да изчезне, ако искате заключенията да издържат. Спестяване наполовина, измерено заедно с проверката, е по-полезно число от четирикратно, измерено без нея.

Затова, когато доставчик ви обещава „4 пъти по-бързо“, полезният въпрос не е дали числото е вярно. Полезният въпрос е: измерено ли е след като човек е проверил резултата, и върху какви случаи.

Дизайнът, който си заслужава да се копира

Повечето фирми няма да одитират обществени поръчки. Но много от тях искат AI да проверява нещо спрямо правила: договори спрямо вътрешна политика, фактури спрямо поръчки, оферти спрямо техническо задание. ОДИС е добре документиран пример как се прави това в среда, където грешката струва скъпо.

Първото решение е разделението на ролите. Машината извлича, сравнява и маркира. Човекът квалифицира. Думата „нарушение“ никога не идва от модела. В частна компания това е разликата между „системата отбеляза 12 договора за преглед“ и „системата отхвърли 12 договора“.

Второто е проследимостта. Предложение без препратка към конкретен документ и клауза е мнение. Предложение с препратка е нещо, което може да се провери за секунди. Ако вашият AI асистент не може да покаже откъде е взел отговора, проверката ще отнема толкова, колкото и ръчната работа.

Третото е, че някой поддържа правилата. Сметната палата изрично посочва, че промените в закона се вграждат в системата. Във фирма това означава човек, който отговаря вътрешната политика в модела да съвпада с тази на хартия. Без такъв собственик системата остарява тихо.

Четвъртото е разделението на данните. Входните данни са публични, а работните документи на одита стоят изолирани. Повечето фирми имат обратния проблем: искат да подадат вътрешни документи към модел и не са решили къде те имат право да отидат.

Какво означава това за възложителите и участниците

ОДИС проверява възложителите: общини, болници, държавни дружества и други организации, които провеждат поръчки. За тях практическият извод е директен. Когато една система сравнява версии на документи, чете сканираните файлове и минава през всички изисквания, несъответствията между решение, обявление, документация и договор ще се откриват по-лесно. Ако сте възложител, има смисъл да направите същата проверка, преди да публикувате, а не да чакате одита.

За фирмите, които участват в поръчки, ефектът е косвен и по-труден за предвиждане. Нашата преценка е, че по-систематичният одит ще направи възложителите по-внимателни към формалните изисквания, а това обикновено стига и до участниците.

Какво да следим

Две неща ще покажат дали ОДИС работи така, както е обявено. Първо, дали половината спестено време ще се задържи след първата година реални одити през 2027 г. Второ, дали INSAIT ще пренесе модела и в други институции, както заяви изпълнителният директор Борислав Петров. Ако това стане, част от изчисленията вероятно ще минават през AI фабриката, за която писахме вчера.

Ако планирате AI, който да проверява документи спрямо правила във вашата компания, най-трудната работа не е изборът на модел. Тя е в това кой решава и как всеки отговор може да бъде проследен до източника. С това се занимаваме в AI Governance.