AI генерирането на съдържание вече е машина за фикция
AI генерирането на съдържание не е предимно маркетингова функционалност; то вече е машина за фикция.
Това е по-важно от поредния скандал в издателския свят. Според материала на WIRED за скорошно изследване в arXiv, голям дял от активността в чатботовете е свързан с генериране на фикция, включително проза, поезия, фен фикшън, еротика и role-play. Точният дял все още се оспорва, но потребителското поведение не. Ако изграждате продукти, процеси или политики около генеративен AI и приемате, че основната му работа е рекламни текстове, чернови за блогове или продуктови описания, гледате пазара от грешния край на телескопа.
Виждал съм тази грешка на практика. В един клиентски workshop екипът дойде с въпроса как да стандартизира AI инструменти за писане на текстове за кампании. До 30-ата минута най-активните потребители вече не се опитваха да пишат landing pages. Те тестваха до край паметта, консистентността на персонажите, разклоняващите се диалози и итерацията на prompt-ове, защото това беше най-бързият начин да се види къде моделът и интерфейсът се чупят. Творческата употреба ни показа продуктовите изисквания по-бързо от бизнес use case-а.
AI генерирането на съдържание вече е навик за фикция
Най-силният сигнал в изходните данни не е културен. Той е оперативен. Melanie Walsh, съавтор от University of Washington Information School, казва пред WIRED, че потребителите знаят, че историите са произведени от AI, и това изобщо не ги притеснява; напротив, изглежда точно това е част от привличането. Това е директна корекция на масовото управленско допускане, че разказите, написани от машина, нямат устойчива аудитория.
Изследването стъпва върху WildChat, публичен dataset с prompt-ове, и установява, че над една трета от взаимодействията с чатботове включват някаква форма на генериране на фикция. Дори да намалите тежестта на това число, защото извадката е публична и self-selected, моделът остава труден за игнориране: хората инвестират сериозно време в AI storytelling, а не просто го пробват веднъж от любопитство.
Примерът с Petra Ferraz de Novaes в материала на WIRED казва повече от всеки dashboard. Тя използва SillyTavern, за да стартира open-source модели локално, и продължава да се връща, защото моделът отвежда историята в неочаквана посока. В бизнес писането непредсказуемостта обикновено е дефект. При role-play AI или fan fiction AI тя е част от продукта.
Числата сочат power users, и това пак е важно
Тук според мен много екипи грешат в прочита: модел на power users не прави категорията незначителна. Обикновено означава точно обратното.
Изследователите са разгледали над 500 000 prompt-а. Те установяват, че heavy users генерират непропорционално голяма част от активността, свързана с фикция, включително случаи, в които един човек прави хиляди итерации по един и същ сценарий. След корекция за това изкривяване те все пак оценяват, че 7% от потребителите на чатботове се занимават с генериране на фикция. Това не е мнозинството, но е твърде много, за да го отпишем като статистически шум.
Има и напълно валидно възражение срещу заглавното твърдение. Отделен working paper на OpenAI и NBER от 2025 г. предполага, че 1,4% от prompt-овете в ChatGPT са свързани с фикция. OpenAI също отбелязва пред WIRED, че WildChat не е представителен за всички потребители на ChatGPT. Добре. Но за продуктовите екипи разликата между 1,4% и 7% не променя особено дизайнерския извод.
Дори ако само 1,4% от prompt-овете в масова платформа са свързани с фикция, това пак е огромен клас употреба в абсолютен обем. Ако пък са 7% от потребителите след контрол за обсесивните prompt потребители, аргументът става още по-силен. И в двата случая AI генерирането на съдържание не се изчерпва с маркетингови текстове.
Защо халюцинациите се превръщат във функционалности в creative writing AI
Тук повечето enterprise разговори се разпадат. Екипите наследяват навици за оценка от summarisation, customer support или knowledge retrieval и после ги прилагат към creative writing AI, сякаш всеки use case трябва да се оценява по фактическа стабилност.
Това е грешната рамка.
При фикцията по-свободните ръбове на модела могат да създадат усещане за съвместно творчество. Novaes казва пред WIRED: „What fascinates me is the unpredictability.“ Вярвам го, защото съм наблюдавал как потребителите продължават точно когато моделът спре да се държи като детерминистична машина за шаблони. Те разклоняват. Пробват отново. Закрепват черта на персонажа, след което умишлено отпускат описанието на сцената, за да видят какво ще се върне. Това не е възстановяване след грешка. Това е самият workflow.
Практическата последица е, че AI инструменти за писане, насочени към творческа употреба, се нуждаят от различен интерфейс от enterprise системите за съдържание. Те имат нужда от:
- бърза итерация на prompt-ове
- видими контроли за памет и контекст
- разклоняване или сравнение на версии
- леки контроли за безопасност, настроени за role-play, а не само за бизнес проза
- достатъчна последователност, за да поддържат сесии с продължителност часове, а не минути
Това е и причината private role-play и public publishing да не бива да се смесват. Човек, който генерира AI fiction prompts локално или в чат интерфейс, търси съвместно създаване, изненада и устойчивост. Издател, който оценява ръкопис, търси авторство, консистентност и доверие. Едно и също семейство модели, различна продуктова задача.
Най-силният аргумент срещу тази теза
Най-силният контрааргумент се формулира лесно: потребителското поведение в entertainment не казва много на enterprise купувачите. Скандалите в издателския сектор показват, че читателите продължават да държат на авторството. Публични datasets като WildChat са шумни. А голяма част от prompt-овете за фикция може просто да идват от малка група ентусиасти, които натискат системата до край, а не от широк пазар.
Според мен това е сериозен аргумент, а не сламен човек.
Ако единственият въпрос е дали професионалното книгоиздаване ще приеме романи, генерирани от AI, като равностойни на произведения, написани от хора, отговорът очевидно е не — поне не чисто и не скоро. Читатели, редактори и книжари третират авторството като част от самия продукт. И материалът на BBC за изтеглен роман, и анализът на The Atlantic за литературната реакция срещу AI сочат натам.
Но именно затова издателските скандали са лош ориентир, ако се опитвате да оцените търсенето на AI storytelling.
Защо опровержението все пак остава в сила
Потребителите нямат нужда издателската индустрия да валидира дадено поведение, за да има то значение. Нужно им е само достатъчно полезност или удоволствие, за да го повторят.
Това е основният сигнал тук. Повтарящи се prompt-ове, вариации на сценарии, дълги сесии и private role-play показват, че AI генерирането на съдържание функционира като интерактивна медия. Не като фалшив автор. Не като слаб junior copywriter. А като интерактивна медия.
Щом го видите така, много продуктови решения започват да изглеждат различно. Паметта престава да е nice-to-have. UX-ът на prompt-овете се превръща в инфраструктура за задържане. Контролите на сесиите стават по-важни от качеството на еднократния output. И обучението на екипите става важно, защото хората в компаниите ще открият тези употреби независимо дали ръководството ги е планирало.
За медийни, издателски и софтуерни екипи краткосрочният въпрос не е дали AI ще замени авторите на художествени текстове. Въпросът е дали вашият продукт или процес разпознава творческо намерение, когато то се появи. Ако потребителите упорито превръщат инструмент за copy в story engine, това е доказателство. В един мой скорошен преглед най-голямата точка на отпадане не беше качеството на модела. Беше, че потребителите не можеха лесно да се върнат към по-ранни разклонения на разговора. Те искаха dungeon master. Ние им бяхме дали form field.
Точно тук услуга като AI Content Generation Solutions пасва най-добре: не като обещание, че всеки екип трябва масово да произвежда проза, а като начин да се картографира кои задачи по съдържание изискват повторяемост и кои — отворено генериране.
Горещият извод е прост: пазарът вече е гласувал с prompt-овете си. AI генерирането на съдържание не е просто copy workflow с повече шум около него. То е отделна категория творческо поведение, а екипите, които игнорират това, ще сбъркат спецификацията на продукта, обучението и guardrails.
Написано от екипа на Encorp. Свържете се с нас: запазете 30-минутен разговор или ни последвайте в LinkedIn.
Martin Kuvandzhiev
CEO and Founder of Encorp.io with expertise in AI and business transformation